Продължение......,

121/ Но помня аз и друго време,

щом звъннеше във  „до мажор”

и детството се вмъкне  в мене,

с нехубавото влезе в спор,

когато с татко и със мама,

стоя в Вселената голяма,

и в този свят неповторим,

ний тръгвахме  пеша  за  Рим.

По сватбите и по хорàта,

показваш новия си кат

и искаш те да разберат,

че и ти си от „доброто”.

И  от  този  първи  час,

ний слава търсехме за нас!