Продължение......,
1.2K
0
0
121/ Но помня аз и друго време,
щом звъннеше във „до мажор”
и детството се вмъкне в мене,
с нехубавото влезе в спор,
когато с татко и със мама,
стоя в Вселената голяма,
и в този свят неповторим,
ний тръгвахме пеша за Рим.
По сватбите и по хорàта,
показваш новия си кат
и искаш те да разберат,
че и ти си от „доброто”.
И от този първи час,
ний слава търсехме за нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Slavov Всички права запазени
