12.03.2017 г., 12:52 ч.

Продължение......, 

  Поезия » Гражданска
358 0 0

121/ Но помня аз и друго време,

щом звъннеше във  „до мажор”

и детството се вмъкне  в мене,

с нехубавото влезе в спор,

когато с татко и със мама,

стоя в Вселената голяма,

и в този свят неповторим,

ний тръгвахме  пеша  за  Рим.

По сватбите и по хорàта,

показваш новия си кат

и искаш те да разберат,

че и ти си от „доброто”.

И  от  този  първи  час,

ний слава търсехме за нас!

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??