"Продължение".......

Poetry » Civic

983 0 0

92/ Сега нещата щом разчопля,

ще видя в мен Ирански стрес.

Разбира се туй не ме стопля,

но храни моя интерес.

Стоя безпомощен и питам,

за моя собствена защита,

защо и как се разболях,

че в болница „Токуда” спрях.

И легнах с „нож” да се лекувам...

Аз главния хирург избрах.

Но не изпитах капка страх!

Аз нямах време да умувам!

Попаднах във добри ръце.

И благодаря от сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0