Feb 10, 2017, 7:52 PM

"Продължение".......

  Poetry » Civic
984 0 0

92/ Сега нещата щом разчопля,

ще видя в мен Ирански стрес.

Разбира се туй не ме стопля,

но храни моя интерес.

Стоя безпомощен и питам,

за моя собствена защита,

защо и как се разболях,

че в болница „Токуда” спрях.

И легнах с „нож” да се лекувам...

Аз главния хирург избрах.

Но не изпитах капка страх!

Аз нямах време да умувам!

Попаднах във добри ръце.

И благодаря от сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...