Feb 11, 2017, 5:54 PM

"Продължение".......

  Poetry » Civic
583 0 0

93/Когато слънцето напече

и всичко бе в зеленина,

живота ми така се стече,

че заизкачвах стръмнина.

И както е казал народа:

във мрак над мене падна свода,

живота ми се промени

и през деня видях звезди.

Започнах малко да слабея,

макар, че се лекувах с мед.

И в часовете след обед,

във треска взех да се люлея!

От този огън, след обед,

разбрах, че нещо не е в ред!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...