Apr 30, 2017, 10:14 PM

Продължение на първата ми книга

  Poetry » Civic
550 0 0

161/Не търся да се оправдая,

че писах всичко в стихове,

а фенове да си набавя,

да стигна свойте върхове!

Във мерна реч аз  си поветствах...

не знаех  дали ще си струва?

Но във немалкия роман,

разбрах, че съм добре разбран!

Доказах мойте теореми

че и по този начин нов,

описах срещи и любов,

и мъдростите най-големи!

И други хора подир мен,

ще ме последват, някой ден!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...