30.04.2017 г., 22:14

Продължение на първата ми книга

543 0 0

161/Не търся да се оправдая,

че писах всичко в стихове,

а фенове да си набавя,

да стигна свойте върхове!

Във мерна реч аз  си поветствах...

не знаех  дали ще си струва?

Но във немалкия роман,

разбрах, че съм добре разбран!

Доказах мойте теореми

че и по този начин нов,

описах срещи и любов,

и мъдростите най-големи!

И други хора подир мен,

ще ме последват, някой ден!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....