Продължих
Мечтите ми се сринаха,
като кула в пясъка.
Високо в планината закътах,
моите най-съкровени блянове!
И сама-тръгнах,
без страх пътя на съдбата си-
аз продължих!
И забравих всички заеми,
всеки зов,всички обиди и кавги,
всички молби,всички раздели дори!
Една или две-всяка остави белег,
върху моето сърце!
Насъбрах нови сили,
които като чудо,
в мен се заредиха.....
Продължавам и не съжалявам!
Миналото уж назад оставям,
но връщам се сега,
към него
и поуки от грешкитеси вземем....
Мълча си,стискам зъби,
за да мога да запазя,
утрешният ден от своето бъдеще-
непокътнато и ново,
а не от спомени и рани-
окървавено и старо......
05.10.2006g.
като кула в пясъка.
Високо в планината закътах,
моите най-съкровени блянове!
И сама-тръгнах,
без страх пътя на съдбата си-
аз продължих!
И забравих всички заеми,
всеки зов,всички обиди и кавги,
всички молби,всички раздели дори!
Една или две-всяка остави белег,
върху моето сърце!
Насъбрах нови сили,
които като чудо,
в мен се заредиха.....
Продължавам и не съжалявам!
Миналото уж назад оставям,
но връщам се сега,
към него
и поуки от грешкитеси вземем....
Мълча си,стискам зъби,
за да мога да запазя,
утрешният ден от своето бъдеще-
непокътнато и ново,
а не от спомени и рани-
окървавено и старо......
05.10.2006g.
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
