Една изстрадала и бедна душа, изпяла своята песен, дава всичко на този живот, хващайки от вихъра плесен. Тъй стара, но вечна във времето, пълна със болка и скръб, половин загадка излята луна събира отломки на своя си гръб. Парче по парче, тя бавно реди и фигурата намира познато лице, лека полека е оглождил прахта смълчаният профил на любовта!