Събрали сме се, весела тълпа –

пред „психото” и бъбрим си…

Студенти – на практика...

Тематика сега,

ще имаме с експерименти.

Отваря се желязната врата.

Колежка ни поканва:

- Хайде, влизайте!

Надолу по онези стъпала,

е изолаторът.

Вървете!

Слизайте!

Професорът, ви чака там –

избрал ви е, за днеска „персонаж”…

Таз пациентка, е проблем голям –

при нас, е с доста дълъг „стаж”.

Във  изолатора навлизаме безшумно.

Професорът ни махва само с жест.

Безмълвно се подреждаме и умно,

следиме разговора-тест.

Пред него разположена в леглото

с крака по турски, свити във седеж…

(- О да – познах я – Куцка е! „Перото”!)

Цигара… Пепелник… Коси „на таралеж”.

В града ни, кой ли не е стряскала

с внезапния си писък по площада –

все бременна… Все бита… Все надраскана,

от „помияри" – търсещи наслада.

Че може да говори… И не знаех…

Но, я виж ти… Как смислено реди…

Разказва за живота си. Това е…

Тъй изненадващо… Успя да ме смути.

Как убедително разказва –

че всички я „обичат и ценят”...

Че е „висшистка”, ала Господ я наказва,

за туй, че е „най-умната в тоз град”...

Че завистта на хората я провалила,

понеже имала идеи… И твори...

Че е жена, но всъщнос с мъжка сила

и ненавижда „дребните души”...

- Достатъчно –

професорът и каза –

сега почивай Куцке!

Утре пак,

ще поговорим!

А сега, ще си изляза

с колегите да бистрим,

що –

и как.

Излизаме.

Вървим по коридора,

изкачваме онези стъпала,

излизаме в градинката

на двора...

- Роднините и

пълна са „фурда” –

професорът

започна коментара –

колеги!

Вижте!

Във живота е така.

Когато те набъркат

в скапана попара,

завинаги оставаш,

там –

в калта.

Не слушайте,

че лафи ви разумно!

Шизофрениците

са убедителни лъжци.

Не е вишистка,

а родата и е гумно,

което я вършее

и коси.

Пребиват я,

да ходи и да проси…

И само чакат,

да я пуснем „у дома” –

на улицата…

Доходи им носи…

Така ще бъде

и със нейните

деца!

Но, да оставим…

Ясно ли ви стана,

как анамнезата да снемете

със такт?

Добре.

Довиждане!

А утре, по програма,

елате...

За поредния „бардак”!