(Друг вариант на "Още съм")
Луната ме облече в бяло
и спусна в клепките ми здрaч.
Едно кристално огледало
разби се - като детски плач
отекна неговият звън
дълбоко нейде във сърцето,
оставено да скита вън,
така завинаги проклето.
За седем пясъчни лета
научих се да бъда твоя.
Сега горчи от самота,
която си е само моя.
© Ивелина Димитрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
