Oct 21, 2005, 9:07 PM

Проклятие

  Poetry
1.1K 0 0
Да бъда вещица мечтая,
да мога да те прокълна.
Теб никога да не желая,
а ти да ме желаеш всеки път.

Проклятие ще ти отправя.
Ще ослепееш на мига.
Ще те прегръща тишината.
Ще те целува вечерта.

Проклинам те от дълбините на сърцето.
Проклинам те със цялата душа.
Проклинам всяка друга под небето,
която пожелаеш до Смъртта.

Проклятието ми е жестоко.
Но вещиците са такива.
Обичат ли,обичат с обич най-дълбока.
Намразят ли,намразват с пълна сила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...