Виждам смъртта.
Усмихва се на всички ни,
върви наоколо сама.
Без лице, крачи напред.
Поглежда ни бавно
и може би забавно е,
но и този път ни победи.
Отдавна мъртви,
лъжеше ни той,
че щом добри сме,
ще отидем в рая.
Но ако сме ангели, защо
не сме на небесата,
а тук, в малкия ни ад.
Имахме криле, но болката
ни ги пречупи и сега
тихо отброяваме назад.
Без вяра в сърцата,
под тъмно небе,
прокълнати ангели
ще бъдем с теб.
© Стеси All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
