Виждам смъртта.
Усмихва се на всички ни,
върви наоколо сама.
Без лице, крачи напред.
Поглежда ни бавно
и може би забавно е,
но и този път ни победи.
Отдавна мъртви,
лъжеше ни той,
че щом добри сме,
ще отидем в рая.
Но ако сме ангели, защо
не сме на небесата,
а тук, в малкия ни ад.
Имахме криле, но болката
ни ги пречупи и сега
тихо отброяваме назад.
Без вяра в сърцата,
под тъмно небе,
прокълнати ангели
ще бъдем с теб.