Feb 12, 2014, 12:37 AM

Пролет

  Poetry » Love
574 0 2

Семенце или пък коренище,
събуждат се от пролетта.
Влажно е и топло свише -
чудо е - променя се света.

 

Отново ражда се тревата,
наново върху калната земя.
Така преражда се душата,
завинаги зелена в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделям стихчето, Красимир!

    Поздрав!
  • И пак политаш и се рееш,
    очакваш своята мечта,
    стопяваш бавно ледовете,
    сърцето ти е в пурпурна зора!...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...