Feb 12, 2014, 12:37 AM

Пролет

  Poetry » Love
580 0 2

Семенце или пък коренище,
събуждат се от пролетта.
Влажно е и топло свише -
чудо е - променя се света.

 

Отново ражда се тревата,
наново върху калната земя.
Така преражда се душата,
завинаги зелена в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделям стихчето, Красимир!

    Поздрав!
  • И пак политаш и се рееш,
    очакваш своята мечта,
    стопяваш бавно ледовете,
    сърцето ти е в пурпурна зора!...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...