А бях зимен сън заспала, някъде в безкрая.
За теб нищичко не знаех, спях си и нехаех.
Сънувах, че с тая зима се сбогувам.
Ах, и за чуден принц май тъгувам.
Исках да се събудя и да го видя реален,
нищо, че в съня ми се виждаше доста нахален.
Уж мразех досадни момчета...
Но от съня всяка ценност ми беше отнета.
И нека разкажа по-натам,
как в съня си сладкия принц щях да изям.
Той беше доста интересен, бих казала дори чудесен.
Гласът му се рееше в простора. ...