Mar 13, 2024, 11:36 AM

Пролет

  Poetry » Other
674 1 6

Пролетта покри с бял воал градините,

застели слънчев килим от глухарчета,

пусна юздите на потоци планински,

на поля и ливади уши  зелена дреха.

 

Прати по южния вятър вест на птиците,

прогони облаците – път им направи,

наля в чашки цветни нектар на пчелите,

на танц вихрен пеперудите покани.

 

Със пръсти вятърни хлопна по портите,

тихичко влезе в душите на хората,

магия направи им от смях и веселие,

и сменила сивото с дъгата,  пролетта

 

улови слънчев лъч – със него отлитна.

- До догодина, вълшебнице предивна!

 

13.03.2024 г.

Дейна.1

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Д.П. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за добрите думи, Таня!
  • Браво!
    Чудесно написано!
  • Благодаря, Марко! Топли душата си с хубави моменти...докато дойде истинската пролет.
    Поздрави!
  • Прекрасен стих, Диди !
    Съгласен съм с Александра, че пролетта е красавица,
    но за съжаление тази красавица идва при нас с два месеца закъснение.
    Желая ти да ти е пролетно и леко на душата.
    Поздрави !
  • Благодаря,Скити!
    Пролетта е любимия ми сезон.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...