Пролетен блян
Нощта повдига морни клепачи,
денят си отива, отстъпва пред здрача.
В небето разпръснати сребристи усмивки -
съзвездията древни, подредени в мъниста.
Пан козокраки лукаво поглежда
към съдбите човешки, скрепени с надежди.
Желания, страст нощта ни обсипват,
на палавия бог игриво намигат.
Кентаври, валкирии, сукубите мрачни,
за пир се явяват в пролетна нощ,
с веселие бурно в нищото пращат
нереалната истинност на човешката злост.
За това вечерта е, за да живеят мечтите,
за да бъдем себе си, да забравяме дните,
в които проклинаме поредният фарс,
но нощем Пан пее... и се смее на глас.
денят си отива, отстъпва пред здрача.
В небето разпръснати сребристи усмивки -
съзвездията древни, подредени в мъниста.
Пан козокраки лукаво поглежда
към съдбите човешки, скрепени с надежди.
Желания, страст нощта ни обсипват,
на палавия бог игриво намигат.
Кентаври, валкирии, сукубите мрачни,
за пир се явяват в пролетна нощ,
с веселие бурно в нищото пращат
нереалната истинност на човешката злост.
За това вечерта е, за да живеят мечтите,
за да бъдем себе си, да забравяме дните,
в които проклинаме поредният фарс,
но нощем Пан пее... и се смее на глас.
© Светослав Николов All rights reserved.
