Apr 16, 2008, 12:35 PM

Пролетен блян 

  Poetry
699 0 4
Нощта повдига морни клепачи,
денят си отива, отстъпва пред здрача.
В небето разпръснати сребристи усмивки -
съзвездията древни, подредени в мъниста.

Пан козокраки лукаво поглежда
към съдбите човешки, скрепени с надежди.
Желания, страст нощта ни обсипват,
на палавия бог игриво намигат.

Кентаври, валкирии, сукубите мрачни,
за пир се явяват в пролетна нощ,
с веселие бурно в нищото пращат
нереалната истинност на човешката злост.

За това вечерта е, за да живеят мечтите,
за да бъдем себе си, да забравяме дните,
в които проклинаме поредният фарс,
но нощем Пан пее... и се смее на глас.

© Светослав Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, те такова животно нема.
    Страхотен си!!!
    Браво!
    Поздрави и от мен!
  • много красиво, братле... А през нощта направо времето... спира ако си... буден (а в един случай направо полита, без да те пита говориш, не спираш от думи примираш над тях левитираш)(в друг случай подреждаш звездите във лични съзвездия, покриваш небесния купол със линии, пада звездата и тихо се питаш кога ли ще сбъдне за тебе мечтата...)
  • Хах!Браво!
  • Уау!
Random works
: ??:??