Воркосиган
63 results
Sympathy for the devil 1
Ръцете ми треперят, душата ми трепери като закачка на съзнанието ми. Осакатена върви и предоставя състезания с кучета подобно на букмейкър на загуба. Раздава значки, за добро представяне и не насилва никой да залага при прекрасни залози. Хипофизният ми залог говори за качест ...
Ръцете ми треперят, душата ми трепери като закачка на съзнанието ми. Осакатена върви и предоставя състезания с кучета подобно на букмейкър на загуба. Раздава значки, за добро представяне и не насилва никой да залага при прекрасни залози. Хипофизният ми залог говори за качест ...
582
1
С рязко, отвесно свистене издаващо звук, подобно на скърцането в задната част на съзнанието, когато си забравил нещо важно, платинените, слънчеви остриета срязаха планините от сиви облаци и безпроблемно продължиха живителния си устрем към земята. Един от лъчите премина право през сърцето ми, придава ...
1068
3
Хлъзгави, лепнещи, празни моменти,
парещи, дебнещи, кухи вселени,
лесно създават се, по-лесно умират
с ледени ножове земята раздират.
Нещо, някакво, мъничко, тайно ...
парещи, дебнещи, кухи вселени,
лесно създават се, по-лесно умират
с ледени ножове земята раздират.
Нещо, някакво, мъничко, тайно ...
1408
3
Какво ли те мъчи...
Поспрял си се нощем,
звездите изпил си,
а и мъничко още.
Предателски чувства ...
Поспрял си се нощем,
звездите изпил си,
а и мъничко още.
Предателски чувства ...
798
4
Три цвята лилаво
косо...
повехнали.
Търсейки, губят се
в лято отминало. ...
косо...
повехнали.
Търсейки, губят се
в лято отминало. ...
776
3
“Сутринта изветрява като бутилката вино, която забравихте отворена на купона за седемнайстият ти рожден ден. Тогава се влюби за първи път. Помниш ли? Помниш ли как света изветря и Нищото повече нямаше значение. Дали само, защото обичаше или само, защото остави очите си плътно затворени в преследване ...
903
2
Дните се завтичат един подир друг под ритъма на тежко изцеждащото се през вселената време. Сливат се в несекващ поток водещ толкова надалеч, колкото човек трудно би могъл да си въобрази. Там, под искрящото в рубинени оттенъци Начало, някога било започнало всичко. Всичко свързано с нас, с мястото ни ...
953
1
1
Ефирна, лятна нощ пристъпва по улиците на току-що родилия се град. Лятната задушливост е изтласкала Живота, докато дневните часове са се стелели по земята, образувайки кехлибарени балони изпълнени с безумна мараня. Никакъв полъх, подкрепен с Никаква надежда. Двете се редуват, прескачат, докосват, пр ...
1071
2
Горещият въздух консервира мечти
и глухо нашепва цитоплазмени рими.
Някак безчувствено земята боли,
когато вятърът отпива от мене.
Улични кучета гонят се в кръг, ...
и глухо нашепва цитоплазмени рими.
Някак безчувствено земята боли,
когато вятърът отпива от мене.
Улични кучета гонят се в кръг, ...
788
4
Никога преди очите ми не са били така плътно затворени, а сънят наяве толкова истински. Спускам се над ароматна тревна постеля и лягам на жизнено устремилите се към небето зелени стръкове. Спокойна лятна вечер, носеща магията на съновиденията; струпали се на малки групички; говорещи оживено помежду ...
802
2
Събота сутрин. Градският шум нахлува през прозореца на задимената ми квартира като стърже със затъпените си остриета по повърхността на реалността. Клепачите ми се отварят с тежко прищракване и чувам протяжното изсвирване на включилите се биомеханични “батерии” в гръбначния ми стълб. За кратко светъ ...
976
Тъмносини, диамантени сълзи се стичат по прозореца, през който оглеждам мъничкия си като площадка за игра свят. Приели са формата на ронливи, шуплести дъждовни капки. Гледам единственото си лале и тъжа за цветовете му, отичащи се по блатистата земя при всеки удар на ненаситните каменни капки, падащи ...
835
Мълви денят напразни думи,
а улиците пренаселено са пусти.
Разхвърлено се лутам в няколко посоки
и нещо пак забравих. Няма те да го посочиш.
Часове изтръгнати от черен, глух будилник, ...
а улиците пренаселено са пусти.
Разхвърлено се лутам в няколко посоки
и нещо пак забравих. Няма те да го посочиш.
Часове изтръгнати от черен, глух будилник, ...
724
1
Божествен откос - БУМ - и роди се света
със помисли чисти и със сълзи роса.
Чувствата лумнаха в огън негаснещ -
любещо галещи и силно болящи.
Небето изплака първите думи. ...
със помисли чисти и със сълзи роса.
Чувствата лумнаха в огън негаснещ -
любещо галещи и силно болящи.
Небето изплака първите думи. ...
682
4
Цел някаква... неясна, но постигната
на перваза на прозореца приседна.
Запали си цигара... от зелените
и взе да си мърмори отегчено.
"Къде изгубиха се дните бели, ...
на перваза на прозореца приседна.
Запали си цигара... от зелените
и взе да си мърмори отегчено.
"Къде изгубиха се дните бели, ...
638
Вървя – не, тичам
по алея от отровни мечти
и думи изгубени сричам,
а от буквите ме боли.
Дъждът ме бие жестоко ...
по алея от отровни мечти
и думи изгубени сричам,
а от буквите ме боли.
Дъждът ме бие жестоко ...
816
В тъмната ми празна стая
кандилцата слаби бавно гаснат.
Очите мътни светлина не знаят,
ръце покварени за гърлото ме сграбчват.
Страхът пълзи като бръшлян ...
кандилцата слаби бавно гаснат.
Очите мътни светлина не знаят,
ръце покварени за гърлото ме сграбчват.
Страхът пълзи като бръшлян ...
587
1
Някога, някъде, във време отминало
в прашясали спомени, съдбовно застинало
живяло дървото на човешкия срам
и променяло всеки, който мине от там.
Съвест му казвали - Съвест проклета, ...
в прашясали спомени, съдбовно застинало
живяло дървото на човешкия срам
и променяло всеки, който мине от там.
Съвест му казвали - Съвест проклета, ...
656
2
Дълго гледах през прозореца
как хлъзгавият изгрев ми мълчи.
Изпуших няколко цигари,
обличах слънцето си в дим.
Утрото се стече някак кухо ...
как хлъзгавият изгрев ми мълчи.
Изпуших няколко цигари,
обличах слънцето си в дим.
Утрото се стече някак кухо ...
1188
4
Първата ми стъпка нагоре към небето
по каменните стълби във тъмно-виолетово
оставя парещ белег, през съскащ сивкав дим.
Забравеното минало със удар впи се в мен.
Втората ми стъпка нагоре към небето ...
по каменните стълби във тъмно-виолетово
оставя парещ белег, през съскащ сивкав дим.
Забравеното минало със удар впи се в мен.
Втората ми стъпка нагоре към небето ...
694
1
Стъпките ми рикошират кухо в стените на къщите от двете страни на празната улица, по която съм се забързал... нанякъде. Още няколко стъпки и съм стигнал Краят... или пък Началото на пътя. Стъпалата ми меко докосват изскочилият от мислите ми зелен килим. Глухарчета. Много жълти и още по-много пухкави ...
997
1
В един-единствен миг, покриващ призмата на хиляди събития; застинали във черна самота; завинаги отрекли смисъла и собствената си съдба - разтичаща се... бавно като смърт, кротко полегнала върху ритмичното примигване на живото-поддържаща система... Онези бавни керемидени събития, които помним за цял ...
1021
1
2
Кухо... някак кухо Любовта ни пристъпва,
позлатена от лъчите на младото утро.
Уморена, уморена безстрастно се лута,
в очите на двойки с наивни надежди.
И виждаме искреността в детските очи. ...
позлатена от лъчите на младото утро.
Уморена, уморена безстрастно се лута,
в очите на двойки с наивни надежди.
И виждаме искреността в детските очи. ...
657
2
Хекът застина във въздуха... мълчалив и необятен. Тънък като конец слънчев лъч прониза своеобразната му елипса. Погълнат от простотата на собствения си, принадлежащ му момент, хекът ми изпрати тиха усмивка и закачливо смигване. Небето помръква; облаците се скупчват един върху друг, кривящи се в нетр ...
1024
2
Огромни, пухкави облаци, запълнени с Нищо, задушават цветовете на мисълта ми. Идеите не достигат до мен, само се завъртат за кратко в познатата си територия, оглеждат се със задлъжнял интерес и поемат напред към океанът от прохождащи писатели. Клавиатурата стене ритмично под мен... имитира... изказ. ...
1213
4
Каменни обръчи,
душата загърнали.
С усмивка гротескна
към нищото тръгнали.
Дебели желания - ...
душата загърнали.
С усмивка гротескна
към нищото тръгнали.
Дебели желания - ...
682
1
Кули от пепел – парчета реалност
криле подарени, без срок на давност.
Мисли въздъхнати в шеметен транс
... и после отиде си в сивкав нюанс.
Ръката отпаднала тапата маха ...
криле подарени, без срок на давност.
Мисли въздъхнати в шеметен транс
... и после отиде си в сивкав нюанс.
Ръката отпаднала тапата маха ...
651
2
Сън ли бе или кошмар
на някой, който някога мечтал е.
Дух ли бе или гробар,
зариващ се със отрицание.
Копка бавна, две... не три, ...
на някой, който някога мечтал е.
Дух ли бе или гробар,
зариващ се със отрицание.
Копка бавна, две... не три, ...
775
Малки капчици щастие
по гърба й топъл избили,
в прегръдка... крепка, задъхана,
две малки тела са се свили.
Лекият въздух децата повдига. ...
по гърба й топъл избили,
в прегръдка... крепка, задъхана,
две малки тела са се свили.
Лекият въздух децата повдига. ...
793
2
Нощта повдига морни клепачи,
денят си отива, отстъпва пред здрача.
В небето разпръснати сребристи усмивки -
съзвездията древни, подредени в мъниста.
Пан козокраки лукаво поглежда ...
денят си отива, отстъпва пред здрача.
В небето разпръснати сребристи усмивки -
съзвездията древни, подредени в мъниста.
Пан козокраки лукаво поглежда ...
698
4
1059
3
818
4
Вишневият сумрак се прокрадваше незабележимо по открехнатите към света тъмни ъгълчета на бордюрното Съществуване. Бледата луна се отразяваше като сянка върху последната локвичка, останала от приказното градско езеро. На негово място сега стоеше единствено празното му корито. Студеният камък още пазе ...
890
4
Лунни кервани в нощта тихо препускат
под звездите-желания към една истина ясна.
Във малката уличка, на малките чувства,
една кола пали, към Раздялата се втурва.
Нощта скръбно плаче с кехлибарени сълзи, ...
под звездите-желания към една истина ясна.
Във малката уличка, на малките чувства,
една кола пали, към Раздялата се втурва.
Нощта скръбно плаче с кехлибарени сълзи, ...
903
3
Орхидеен танц
над безмълвно езеро -
дух на лунен сън...
над безмълвно езеро -
дух на лунен сън...
1184
7
619
3
Сутрешната слънчева светлина се плъзгаше над света – бавно, красиво и сигурно. Обливаше земята в злато, прегръщаше я, докосваше я за кратки мигове, траещи почти вечно и продължаваше напред към следващия обект, който щеше да се разлее в меката топлина. Малко по малко всичко идваше на предопределеното ...
1527
2
Няколко стръкчета трева
отричат се обичайки тъгата.
Тъжно е.
Живо е.
Но нищо от това ...
отричат се обичайки тъгата.
Тъжно е.
Живо е.
Но нищо от това ...
801
4
“Cancel my subscription to the Resurrection
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, ...
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, ...
1049
10
… как се пропукаха
слаби и стъписани,
решетките, през които
виждах света.
Стегната риза ...
слаби и стъписани,
решетките, през които
виждах света.
Стегната риза ...
644
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
