Oct 19, 2013, 8:06 PM

Пролетна импресия

  Poetry
858 0 0

Мечтана радост в мене се поражда,
дните с доброта и щастие засажда
и с песен лекокрила на уста
душата моя се целува с пролетта...

В миг небето сиво ярко ще блести,
градът ще се събуди, живот ще закипи
и хиляди трептящи влюбени сърца
в целувка свята ще открият любовта...

А аз, поет отнесен от хиляди мечти,
в куплети ще рисувам влюбени очи
с надежда крехка в моята душа
зад ъгъла да срещна любовта...

Ала дори за миг да ме подмине,
да я загубя нейде сред света
ще знам, благословен съм да се радвам
на щастието чуждо до смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Дочев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...