Що лей мъка ужасна аз,

        пролетния валс?

Що моето сърце е тъжно,

       охладяло и длъжно?

Що не валят капки от сърцето,

  що не летят облаци в небето?

Що моята душа е празна, 

     и грешна, и съгласна?

Що си мислиш ти сега?

Що летиш с празна душа?

Що нещо в теб тършува,

и тъгата от душата ти линчува?

Що вятъра в косите ти не вей?

Що слънцето в очите ти не грей?

Що празна е душата ти сега...

   и тъгува твойта красота?