Заваля.
Попивам съдбата на непознати.
Напомнят за себе си старите болки.
За три нощувки настаняват се -
в мъглата на пролетното ми настроение.
Всички емигрирали мисли-
завръщат се на рояци,
кацат по клоните,
като премръзнали прилепи-
слепи за светлината,
в черно цъфтят.
От взора ми напоена-
отдръпва се планината.
Най- сетне мълчание.
Красиво е . Простичко...
и споделено.
© Сатин Роксан All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
