Пролетно
Заваля.
Попивам съдбата на непознати.
Напомнят за себе си старите болки.
За три нощувки настаняват се -
в мъглата на пролетното ми настроение.
Всички емигрирали мисли-
завръщат се на рояци,
кацат по клоните,
като премръзнали прилепи-
слепи за светлината,
в черно цъфтят.
От взора ми напоена-
отдръпва се планината.
Най- сетне мълчание.
Красиво е . Простичко...
и споделено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сатин Роксан Всички права запазени
