Довява топъл дъх южнякът,
цъфтят дървета и цветя,
красива пролет, тъй те чакам
да се завърнеш у дома.
Рисуваш с пръсти по тревите,
събуждаш горските цветя,
светът се къпе във очите
на слънчевата топлина.
Донасяш птичи глас и слънце,
мечти, пораждащи копнеж,
отдето минеш, ти превръщаш,
с вълшебен допир нов цъфтеж.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
