Довява топъл дъх южнякът,
цъфтят дървета и цветя,
красива пролет, тъй те чакам
да се завърнеш у дома.
Рисуваш с пръсти по тревите,
събуждаш горските цветя,
светът се къпе във очите
на слънчевата топлина.
Донасяш птичи глас и слънце,
мечти, пораждащи копнеж,
отдето минеш, ти превръщаш,
с вълшебен допир нов цъфтеж.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
