Пролетно
И ти ли тази нощ не спиш?
И тебе ли южнякът развълнува?
Пристигна някак изведнъж –
навярно много бързо е пътувал.
И пак е млад, и пак ще бъде щедър.
От своя порив ще ни подари
планинска песен, полъх ведър,
от младостта останали мечти.
Набъбналите пъпки на върба
и първи клонки белоснежен цвят...
Нетърпеливи стръкчета трева –
един възобновен, прекрасен свят.
... Вземи ръката ми! Мълчи...
В просъница да слушаме южняка,
от щастие притворили очи,
че обичта ни пролет пак дочака.
© Мария Марковска All rights reserved.
