Пролетно
През локвички и остарял снежец,
през коловози и пъртини,
с букети от кокиче и синчец,
във слънце вече на лавини,
по буйните потоци от вода,
в напъпилите днес дървета,
оставя вече пролетта следа
по овлажнелите полета.
Просторът се изпълва с птичи хор
и се събужда буболечка.
Между врабчета има спор,
пристъпва котката полечка.
Със разкопчана вече бяла гръд
земята вдига топла пàра.
И малко облаче на дълъг прът
небесно конче си подкара.
От тръгналия под кората сок
мирише вече на зелено.
Отгоре леко се усмихва Бог
и всичко ни е позволено.
© Никола Апостолов All rights reserved.
