Пролетно нашествие
Зимата най-сетне си отиде!
Взе си и последните капризи.
Без причина сякаш се обиди,
грабна снежно-белите си ризи.
Пролетта пристъпва предпазливо
и целува тихо всяко цвете.
Резедавата ù рокля е красива
и в косите ù заспиват ветровете.
Буйно в мен покълват нови чувства.
Пролетта ума зашеметява.
Слънцето ми се усмихва чувствено
и светът различно хубав става.
Пролетта - начало на Живота -
всеки миг изпълва със надежда,
в битието сиво хвърля котва
и с възторзи светли ни зарежда.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
