Пролет, птички пеят, слънце грее, поляни зеленеят.
Пролетта дойде, когато ти ми каза обичам те.
Тогава за мене стана топло, слънцето изгря и стопли ми сърцето.
Тогава птичките запяха свойте песни.
В твойте очи видях зелените поляни.
Пролетта ще бъде вечно жива в моето сърце.
Докато съм жив, ще бъда все на топло, сгушен в твойте ръце.
© Драгомир Костадинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
