Под дъждовните капки
пролетта се усмихва,
набухнала в клоните
във тревите притихва.
После пее със вятъра
на облаците намигва,
и с децата във парка
със гласа си овиква.
С четка в дланите скрила
бузките им рисува,
оцветява ги в алено,
по устните им полепва.
Шепне влюбени думи
на момчето с момичето,
под клоните сребърни
прикрити от погледи...
Пролетта е красива,
и щастлива... и млада!
Който нея жадува...
във очите му ще лудува.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
