Пролетта е красива...
Под дъждовните капки
пролетта се усмихва,
набухнала в клоните
във тревите притихва.
После пее със вятъра
на облаците намигва,
и с децата във парка
със гласа си овиква.
С четка в дланите скрила
бузките им рисува,
оцветява ги в алено,
по устните им полепва.
Шепне влюбени думи
на момчето с момичето,
под клоните сребърни
прикрити от погледи...
Пролетта е красива,
и щастлива... и млада!
Който нея жадува...
във очите му ще лудува.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
