1 abr 2007, 16:56

Пролетта е красива...

  Poesía
774 0 3

Под дъждовните капки
пролетта се усмихва,
набухнала в клоните
във тревите притихва.
После пее със вятъра
на облаците намигва,
и с децата във парка
със гласа си овиква.
С четка в дланите скрила
бузките им рисува,
оцветява ги в алено,
по устните им полепва.
Шепне влюбени думи
на момчето с момичето,
под клоните сребърни
прикрити от погледи...
Пролетта е красива,
и щастлива... и млада!
Който нея жадува...
във очите му ще лудува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...