Зеленото пълзи по планината.
Превзема долове и върхове.
Разгъва силите си в равнината
и атакува с южни ветрове!
Под напора му стене планината.
От изстрелите селят се мъгли...
И Пролетта отприщи синевата,
танцува с пеперуди и пчели...
В стеблата земни сокове напират.
Събужда се заспалата ни кръв.
Възторга ни гърдите не побират
и Пролетта и в нас добива плът.
© Христо Славов All rights reserved.