Светло утро се пробуди
с нежни трели в птича песен,
чакахме го да прокуди
зимната леплива плесен.
Минзухари, гости ранни,
из гората се надигат,
кукурячета уханни
виж- на слънцето намигат.
Преоблече се земята
в първа пролетна премяна,
чиста мантия намята
резедава отзарана.
Чичопеят тон подава
на оркестъра небесен,
на живота нов прослава
в синевата се разнесе.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
