Светло утро се пробуди
с нежни трели в птича песен,
чакахме го да прокуди
зимната леплива плесен.
Минзухари, гости ранни,
из гората се надигат,
кукурячета уханни
виж- на слънцето намигат.
Преоблече се земята
в първа пролетна премяна,
чиста мантия намята
резедава отзарана.
Чичопеят тон подава
на оркестъра небесен,
на живота нов прослава
в синевата се разнесе.
© Светличка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
