Променливи лица
С дъха на сол и водорасли
шептяха старите ми спомени,
когато ме обсебваше морето
с магията на властната си нежност.
И като в криво огледало
в неспокойната повърхност
оглеждаше се моят образ,
надърпан безразборно,
разнищен в хиляди посоки.
Изглеждах див и странен
сред морските талази,
които ме повдигаха високо
с гръдта си дръзка, неспокойна.
И аз се питах
това ли беше моя образ
или бе моя смътен спомен?
Но сливайки се
с хилядите слънчеви петна,
които синята вода докосваха
с целувки светли,
навярно чезнех в тайнствените дълбини
в посоката към себе си обратно.
И колкото и да извръщах поглед,
морето беше в мен
и аз бях в него...
Но през отблясъка на моя образ
аз виждах множество лица променливи,
които в лоното дълбоко на живота
играеха различни роли
като подскачащите слънчеви петна,
които синята вода докосваха
с целувки светли...
© Димитър Станчев All rights reserved.
