perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
15.11.2007 г., 15:13 ч.

Променливи лица 

  Поезия
553 0 9

 

С дъха на сол и водорасли

шептяха старите ми спомени,

когато ме обсебваше морето

с магията на властната си нежност.

И като в криво огледало

в неспокойната повърхност

оглеждаше се моят образ,

надърпан безразборно,

разнищен в хиляди посоки.

Изглеждах див и странен

сред морските талази,

които ме повдигаха високо

с гръдта си дръзка, неспокойна.

И аз се питах

това ли беше моя образ

или бе моя смътен спомен?

Но сливайки се

с хилядите слънчеви петна,

които синята вода докосваха

с целувки светли,

навярно чезнех в тайнствените дълбини

в посоката към себе си обратно.

И колкото и да извръщах поглед,

морето беше в мен

и аз бях в него...

Но през отблясъка на моя образ

аз виждах множество лица променливи,

които в лоното дълбоко на живота

играеха различни роли

като подскачащите слънчеви петна,

които синята вода докосваха

с целувки светли...

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??