Пак четири стени ме задушават,
а телефонът ням, мълчи конкретно.
Власите, на плиткото се давят,
а нашите изгарят за да светнат.
Мъгла е скрила утро предстоящо.
Без работа, ръцете ми са къси.
Нервите ми вече се разклащат,
защото вярвам само на труда си.
Пътят пак изглежда непрехòден,
но пътищата се утъпкват – зная.
След време, лошото ще бъде спомен
и спомени ще има чак до края. ...