Пропусната гара
http://www.youtube.com/watch?v=ZXHs_Q13DtY
Не се разделяме... завързани в мълчания,
и онемяват разстоянията помежду ни
с пропуснатите наши случвания
в очите влюбени от чакането гари.
Два полюса със теб сме станали.
Две преки зад ограда непремината.
Пожарите във сънища превърнали,
понякога изригват нощем в сънищата.
Тогава безсънията кацат, като птички,
по клепките и будят всички спомени,
а утре пак... сначале във кавички
ще бъде минало в едно "Обичане".
Нали ти казах, още миг да се обичаме,
че времето е безпощадно и не се завръща,
най-истинското щом със теб отричаме,
в посоки непресичащи ще ни превръща.
Две точки сме сред хаоса живот.
Или две прости, някакви си прави.
Разтеглим ли ги, може би, любов
ще изрисува хоризонтът от жарави.
Аз в шепите си роня листи рози,
шептейки някакви несвързани слова,
до теб не стигнат мислите пресечени.
Пропусната е гарата на любовта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
