ПРОСЕНО ЗРЪНЦЕ
Едно малко просено зрънце,
реши да пише в рими писъмце.
Търкули се ту натам, ту насам:
"Ще пиша, каза, не ще се предам".
Разпитва свои братя по съдба,
обикновени просени зрънца!
По път широк тръгна недоволно,
да види свят, да бъде волно!
Забързани мравки, работливи,
усърдно трудят се, щастливи!
Щурци-свирачи по поляни,
през зима кой ли ще ги храни!?
Зрънцето дълго се търкаля,
за свои братя домиля му.
Поскита ту натам, ту насам
и вместо с писъмце, върна се с роман!
реши да пише в рими писъмце.
Търкули се ту натам, ту насам:
"Ще пиша, каза, не ще се предам".
Разпитва свои братя по съдба,
обикновени просени зрънца!
По път широк тръгна недоволно,
да види свят, да бъде волно!
Забързани мравки, работливи,
усърдно трудят се, щастливи!
Щурци-свирачи по поляни,
през зима кой ли ще ги храни!?
Зрънцето дълго се търкаля,
за свои братя домиля му.
Поскита ту натам, ту насам
и вместо с писъмце, върна се с роман!
© Мариола Томова All rights reserved.
