Прошепнато
Дядо Коледа, извини, че шептя
но се надявам да ме чуеш там,
край елхите..
Знам, че децата ти пишат писма,
аз листи си нямам,
нарисувах усмивки на дните.
За това сега ти шептя,
да не събудя тъмното тихо.
Опитвам като всички деца
да гледам света най-открито.
Но, понякога само, притварям очи
и си представям, че съм мъничка птичка.
Отварям ги, щом ловец изтрещи
с онази, голямата пушка.
Опитвам да бъда добра.
На ловеца все му прощавам.
Наум си шия леки крила
и така от мерника бягам...
Дядо Коледа, ако ме чуваш добре,
запиши си моето тайно мечтание -
ловецът някоя утрин до мене да спре
изпълнен с най-човешко желание.
Вместо с изстрел, да ме докосне с очи,
пълни с радост от туй, че ме има.
Да се усмихне на това необятно небе
и да чуе песента ми с трели красиви.
Дядо Коледа,
не знам дали според теб съм добра,
но повярвай, така ми се иска
поне за ден, някой до мен да поспре,
... да целуне душата ми.
Друго нищо, нищо не искам.
Снимка: "Муслим тайм" Иракчанче спи в нежните прегръдки на тебеширената си майка.
© Лъки All rights reserved.
