Прошка
Не нарочно... просто минавах отсам,
да де, знам, че и ти си понякога тука.
Не че нещо ми липсва, не че чувствам се сам,
абе... гони ме някаква скука.
Що не седна, така и така съм дошъл.
- Маце, донеси едно чайче!
К’во ми става, що ли чувствам се зъл?
Нещо гони ме нервата май че.
Как пък седнах, то духа от тази врата.
Не че има значение кой влиза.
Я, това не е ли твойта коса!
Уф!... Обърнах си чая на ризата.
О, мерси за салфетката... Я!... Ти!... Откъде?
А, така ли? Не, няма проблеми,
аз, случайно наминах, но ако... Не?
Да, разбирам... е, имаме време.
Да бе, имаме... дръжки! Разбрах... и простих.
Е, в живота това си се случва.
Ще опиша колко ми липсваш в стих.
Ще го пусна в Мрежата утре.
© Антон Донев All rights reserved.
