Прошка
Защо мълчиш?! Защо не се развикаш?!
Удари ме - не спирай да крещиш!
Виновна съм - в сърцето горест блика...
Зашлеви ме - вместо да мълчиш!
Сгрешила съм - признавам ти го, мили!
Сгрешила съм - пред теб и любовта!
И моля се - дано намериш сили
да ми простиш последната лъжа!
Заклевам те! Прости ми, обич моя!
В сърцето прошка за мене намери!
Сълзи се стичат - пазвата ти мокрят...
Обичаш ме, обичаш ме, нали?!
На колене пред теб заставам, мъко моя,
лицето ти с длани милвам пак!
Сълзите ти - те толкова говорят...
Горчиви, сладки - вкусвам ги с уста!
Обичам те! Обичам те горещо!
Душата ми в пламък изгоря!
Търся прошка- тъй свещено нещо,
и знай, че само себе си виня!
Тих шепот от гърдите се откъсва...
Сърцето спира, сякаш, да тупти!
На хиляди парченца се разпръсва -
жив въглен става - почва да гори!
Прощавам ти - ми казваш с глас безплътен...
Прощавам за последно - разбери!!!
Сълзите бликат... горестно въздъхвам,
но сърцето... то не спира да кърви...
Евелина Панева
© Евелина Панева All rights reserved.
Това не е преживяно от мен, но може би бях подтикната от силна емоция и го написах 
