Прошка
Разказваш ми за свойте страхове -
ръмжащи глутници на пълнолуние,
свистящи като зимни ветрове,
безкрайни като лабиринт задънен,
как, бягайки от свойта самота,
намирал си утеха в чужди ласки -
при тайнствените жрици на нощта
си утолявал мъжките си страсти.
И някак си естествено и просто
ме молиш за любов и топлота,
но аз не съм велика като Господ
и нямам сили днес да ти простя.
И нека да ме съдят ако искат
стотици най-велики богове,
защото аз безбожно те обичах! -
най-непростимият от всички грехове.
Р.Ч., Лондон 2014'
© Росица Чакърова All rights reserved.
