ico1_all (Христо Паничаров)
27 524
Oct 29, 2016, 1:56 PM  

Прошка 

  Poetry » Phylosophy
695 1 5

 

 

                                           Прошка

 

                            Когато се научиш да прощаваш,

                            ще си пораснал  вече, сине мой,

                            и може би в живота ще се справиш

                            ти по-добре от мен по пътя свой.

 

                           Да искаш прошка винаги е лесно.

                           да я дадеш се иска мъжество,

                           а всъщност  е и просто и човешко

                           на злото да отвърнеш със добро.

 

                          Смирението – то е друго нещо,

                          не е присъщо на рода ни то.

                          за него искат се и поп и свещи.

                          а ние сме от друго естество.

 

                         Със подлостта човек не се смирява,

                         със двойните стандарти, с низостта,

                         със наглата простащина и слава,

                         създадена фалшиво и с лъжа.

 

                         Във гените ни все пак има „Шипка“,

                         прощаваме, но борим се докрай,

                         и без да се смиряваме със нищо,

                         създаваме по малко своя рай.

© Христо Паничаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??