Прошка
Прошка
Когато се научиш да прощаваш,
ще си пораснал вече, сине мой,
и може би в живота ще се справиш
ти по-добре от мен по пътя свой.
Да искаш прошка винаги е лесно.
да я дадеш се иска мъжество,
а всъщност е и просто и човешко
на злото да отвърнеш със добро.
Смирението – то е друго нещо,
не е присъщо на рода ни то.
за него искат се и поп и свещи.
а ние сме от друго естество.
Със подлостта човек не се смирява,
със двойните стандарти, с низостта,
със наглата простащина и слава,
създадена фалшиво и с лъжа.
Във гените ни все пак има „Шипка“,
прощаваме, но борим се докрай,
и без да се смиряваме със нищо,
създаваме по малко своя рай.
© Христо Паничаров All rights reserved.
