Прошка
Тъга, тревога и лъжа...
Щяха ли да се държат така,
ако знаеха по кой път ме карат да вървя.
Защо причиняват ми това?
Ако знаеха...
Щяха ли да бъдат така жестоки?
Щяха ли да бият и крещят?
Хващат и дърпат ме
към миналите грешки.
И всички страхове тревоги и лъжи
връщат се в мен отново.
И вече зная...
Няма изход...
Миналото няма как да се забрави.
Всеки опит - грешка.
Всяка истина е обвинение.
Как тогава да избягам?
Как да скъсам тез окови?
Нима това е невъзможно?
Миналото нито може да се върне,
нито да се промени?!
Това е истина жестока...
И в гняв се тя превръща.
Оковите се късат...
И се превръщам в същото чудовище!
Държа се като тях,
не разбирам какво правя...
Докато не се върна там,
в миналото си жестоко
и не започна да съжалявам
за всичките си грешки,
които не спират да се повтарят.
А аз затъвам все по-дълбоко в мрака...
Докато изведнъж едно дете
ми отвори врата и ми показа светлината.
И аз разбрах,
получих просветление и простих.
На себе си, за всички грешки, и на тях.
И осъзнах...
Всеки заслужава прошка...
И в името на добротата
може да се промени...
© Михаела Ангелова All rights reserved.
