Mar 11, 2019, 1:01 AM

Прошка

  Poetry
639 3 5

 

Простете си вините и заблудите,
неволните и волните си грешки,
залитанията - дори най-лудите -
простете си ги кротко и човешки.

 

Простете за любовите пропуснати,
за думите на нежност неизречени,
за тъжното мълчание на устните 
и зимните, несподелени вечери.

 

За изневери и лъжи приятелски
простете. И за дребните интриги.
Променят се съдби и обстоятелства
и хора се променят ... и издигат.

 

Ала на злото никак не прощавайте,
на алчността, на завистта , на злобата...
Жестокостта ни миг не подминавайте.
Убийте я на мислите в утробата.

 

И нека мерзостта не разруши,
що светлината със възторг създава.
"Човешко"- казват-" е да  се греши,
както "божествено - да се прощава."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...