11 мар. 2019 г., 01:01

Прошка

637 3 5

 

Простете си вините и заблудите,
неволните и волните си грешки,
залитанията - дори най-лудите -
простете си ги кротко и човешки.

 

Простете за любовите пропуснати,
за думите на нежност неизречени,
за тъжното мълчание на устните 
и зимните, несподелени вечери.

 

За изневери и лъжи приятелски
простете. И за дребните интриги.
Променят се съдби и обстоятелства
и хора се променят ... и издигат.

 

Ала на злото никак не прощавайте,
на алчността, на завистта , на злобата...
Жестокостта ни миг не подминавайте.
Убийте я на мислите в утробата.

 

И нека мерзостта не разруши,
що светлината със възторг създава.
"Човешко"- казват-" е да  се греши,
както "божествено - да се прощава."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...