Прощален стих
Аз съм вече песен изпята
и когато скоро си отида,
дано да съм на земя по-свята
и никой вече не ще ме вижда,
защото смъртта при мен приижда.
Знам си, че ще умра млад,
тя така тягостно ме следва,
а и вече в мене няма глад
да живея. Сега и любовта ми е мълчалива,
съдбата ми е така неясна и мъглива.
И моля ви, приятели добри,
за мен сълзи недейте пролива.
Нима заслужавам и една сълза?
Не! Ще си тръгна тихо като залеза,
но макар и мъртъв, ще съм до вас,
аз ще бъда вятърът, галещ косите
и невидимата ръка, която ще бърше сълзите.
© Илия Кузев All rights reserved.
а за стихото: усмихни се! не бъди тих залез- може да си шумно утро 
