Nov 8, 2009, 12:54 AM

Прощална песен

  Poetry
755 0 2

Вятърът в градината изви снага.

Върху тревите аромат на охра пръсна.

Листата насъбра на купчинки тъга.

И от дърво самотна ябълка откъсна…

 

 

С пръсти от мъгла докосна клоните.

Като на арфа засвири нежна песен.

Тъгуваше навярно за всеки от сезоните

и се прощаваше сега със тази Есен…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...