Jun 7, 2013, 7:09 PM

Прощално

  Poetry » Love
681 0 1

Отиваш си далече ти.

Останаха само моите мечти.

Скоро и с тях ще се простя.

Болката - непоносима е тя.

 

Като светъл слънчев ден

ще си отидеш ти далеч от мен.

Искам да те видя пак,

преди над мене да се спусне мрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ето, това искам да прочета от теб!!! Все ми беше интересно, като умееш да пишеш добре, какво ще се получи, ако спреш да спрягаш политиците!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...