Heartfelt (Засегабезиме)
45 101
Jun 7, 2012, 3:45 PM

Прощално 

  Poetry » Love
1177 1 16

Аз трябва да те пусна да вървиш!

Ти имаш път пред теб! И знам - не бива,

макар да ме боли (а как боли!!!),

на него да заставам! И разбирам,

че имаш пълно право да мълчиш!

И знам, че имаш право да ме мразиш!

Да си обидена, да те боли

и твърдо да опитваш да запазиш

и малкото, останало във тебе!

А аз сега съм длъжен да приема,

че вече съм ненужен, непотребен...

Че вече съм едно излишно бреме!

Остатък от отминалите дни!

Огризка сред трапезата богата!

И нека! Нека! Нека ме боли!

И, вярвай, ако можех в миг тъгата

от твоето лице да залича -

с кръвта си бих платил да го направя!

А после – после тихо бих мълчал,

ръце в молитва вплел – да те забравя

и да намеря най-подир покой...

Какъвто, знам, едва ли ще получа!

Но ти ще имаш щастието свое!

На теб ти предстои да ти се случат

един милион вълнуващи неща...

в които няма място и за мене!

Аз моите ги имах...  Затова

да те освободя, сега е време...

И ще се моля... в някой друг живот,

душите наши пак да се намерят,               

но с повече късмет...

Прости, Любов!!!

И в твоя свят... бъди благословена!!!

 

© Засегабезиме All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??