Прощално
Аз трябва да те пусна да вървиш!
Ти имаш път пред теб! И знам - не бива,
макар да ме боли (а как боли!!!),
на него да заставам! И разбирам,
че имаш пълно право да мълчиш!
И знам, че имаш право да ме мразиш!
Да си обидена, да те боли
и твърдо да опитваш да запазиш
и малкото, останало във тебе!
А аз сега съм длъжен да приема,
че вече съм ненужен, непотребен...
Че вече съм едно излишно бреме!
Остатък от отминалите дни!
Огризка сред трапезата богата!
И нека! Нека! Нека ме боли!
И, вярвай, ако можех в миг тъгата
от твоето лице да залича -
с кръвта си бих платил да го направя!
А после – после тихо бих мълчал,
ръце в молитва вплел – да те забравя
и да намеря най-подир покой...
Какъвто, знам, едва ли ще получа!
Но ти ще имаш щастието свое!
На теб ти предстои да ти се случат
един милион вълнуващи неща...
в които няма място и за мене!
Аз моите ги имах... Затова
да те освободя, сега е време...
И ще се моля... в някой друг живот,
душите наши пак да се намерят,
но с повече късмет...
Прости, Любов!!!
И в твоя свят... бъди благословена!!!
© Засегабезиме All rights reserved.
