Аз трябва да те пусна да вървиш!
Ти имаш път пред теб! И знам - не бива,
макар да ме боли (а как боли!!!),
на него да заставам! И разбирам,
че имаш пълно право да мълчиш!
И знам, че имаш право да ме мразиш!
Да си обидена, да те боли
и твърдо да опитваш да запазиш
и малкото, останало във тебе!
А аз сега съм длъжен да приема,
че вече съм ненужен, непотребен...
Че вече съм едно излишно бреме! ...