Feb 27, 2010, 1:06 PM

Прощално писмо 

  Poetry » Love
1325 0 1

Ще те дочакам на кръстопътя на умората,

прегънал вече заболели колене,

когато посетиш ме във неволята,

притиснала лицето ми в ръце.

С кръст в ръце ще те помоля

да вземеш моето сърце -

само то едно остана,

душата господ ми отне.

Нека ревностно в гърдите ти тупти

и ударите му да ти напомнят всякога,

как влюбих се в тебе някога,

 през онези живи дни.

То нямаше очи, за да те види,

но  през тъмнината те позна

и, без утеха то да дири,

втурна се в твоята съдба.

Болеше го, че не може да те има,

че все така далече ще стоиш,

ала щастливо бе, че те обича,

безкористно, както никога преди.

Сега вземи го, нека бъде твое,

нека в живота те крепи

и любовта му, твоята,

към някой друг да възроди.

Тръгвам! Оставих си тялото

на студената сурова земя.

С мене остана,

дошла през пространството,

неосъществената моя мечта.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??