Feb 27, 2010, 1:06 PM

Прощално писмо

  Poetry » Love
1.6K 0 1

Ще те дочакам на кръстопътя на умората,

прегънал вече заболели колене,

когато посетиш ме във неволята,

притиснала лицето ми в ръце.

С кръст в ръце ще те помоля

да вземеш моето сърце -

само то едно остана,

душата господ ми отне.

Нека ревностно в гърдите ти тупти

и ударите му да ти напомнят всякога,

как влюбих се в тебе някога,

 през онези живи дни.

То нямаше очи, за да те види,

но  през тъмнината те позна

и, без утеха то да дири,

втурна се в твоята съдба.

Болеше го, че не може да те има,

че все така далече ще стоиш,

ала щастливо бе, че те обича,

безкористно, както никога преди.

Сега вземи го, нека бъде твое,

нека в живота те крепи

и любовта му, твоята,

към някой друг да възроди.

Тръгвам! Оставих си тялото

на студената сурова земя.

С мене остана,

дошла през пространството,

неосъществената моя мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...