Прощаване с птиците
Прощаване с птиците
Той няма име. Всяка сутрин тръгва по глухите пресечки на кръвта ни.
Какво разнася? Радост. Или мъка. Една сълзица все ще му пристане.
През обръча на обедите душни премята ловко чантата на рамо.
За миг писмата тутакси се сгушват, подобно бели птици във дланта му.
Преди да изкълват съвсем по залез, навярно и последните трохички
на мекия му глас и смях разпален, една подир една, oтлитат всички.
И бавно влиза в есенната вечер с трамвай, пред който
релси всъщност няма.
А Господ ще е чел, до буква вече, последната от него телеграма.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
