Прости!
Прости ти, че обичам те безумно,
просто влюбих се в тебе аз.
Подмини ме следващия път безшумно,
дори сълзите ми не гледай в онзи час.
Прости, че плачех аз на твойто рамо,
че ревността всели се в моята душа.
Прости, че исках те за мене само,
че забрани врекох аз на твоята съдба.
Прости ми грешките незабравими,
допуснати от чувствата и любовта.
Те не са непоправими,
а и безгрешни няма на света.
Прости ми, че силно те обичам,
не всеки умее го това.
Когато в теб аз доживот се вричам,
и до смъртта ще е така.
© Иваничка Петкова All rights reserved.
